Има такива дни!

Има такива дни. Редки са, но този е един от тях.

Завърнах се в Бургас след десетдневна рехабилитация в Павел Баня и излязох на разходка в „Морската“. Един младеж, бутащ количка със седящо дете на към година и половина, си свали слънчевите очила когато ме наближи и ме поздрави. След това каза че съм му преподавал в „Programming basics“.

• Взе ли си изпита – попитах го аз.
• Разбира се – с много добър!
• И …
• Случи ми се това – посочи той детето.
• Значи само си го отложил? – питам го аз.
• О, да! Това непрекъсното ме гложди!
• Този червей, когото го е захапал – няма пускане!
• Да, да, мисля по това непрекъснато.

Всъщност, познавам един човек, който от програмист (при това потомствен) стана хижар, но мисля, че е прекратил просто една кариера, а не, че е излязъл от света на програмистите.

Половин час по-късно вече извън „Морската“, няколко момчета (двайсетина годишни) спорят за последното ниво на съпротива и какво би било следващото за един определен койн.

Единият твъдеше, че щом последната е била еди каква си, то следващата ще е точно някакво си число. Поспрях и казах, че тези нива не се определят от правила, а от събития в крипто света и извън него. Едното момче каза:

• Да, господине, а вие сте ми преподавали програмиране!

Не го попитах нищо. Продължихме по пътя си, без повече да говорим.